Имам ли право на обезщетение за трудова злополука или професионална болест?
Задължителната по закон застраховка „Отговорност за вреди поради трудови злополуки и професионални болести“ се отнася за всички служители, независимо от тяхната националност. Задължителната по закон застраховка „Отговорност за вреди поради трудови злополуки и професионални болести“ се отнася за трудови злополуки и професионалните болести на служителите, които са в трудови правоотношение въз основа на трудов договор или споразумения за работа, извършвана извън трудовото правоотношение (еквиваленти на граждански договор – споразумение за трудова дейност, споразумение за извършване на работа).
Задължителната застраховка не се отнася за членовете на надзорните съвети, уставните органи, управителите и съдружниците.
Трудови злополуки: Работодателят е длъжен да обезщети служителя за вреди или нематериални щети, причинени от трудова злополука, ако тя е настъпила по време на изпълнение на служебни задачи или в пряка връзка с тях.
§ 269, ал. 1 от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
Професионални болести: Работодателят е длъжен да обезщети служителя за щети или неимуществени вреди, причинени от професионална болест, ако преди установяването ѝ служителят е работил за последно при работодателя при условията, при които е възниква професионалната болест.
Всички работодатели ли са застраховани по закон?
Да.
Застраховани са всички работодатели, които наемат поне един служител, в една от двете застрахователни компании – Generali Česká pojišťovna a.s. (застраховка към 31 декември 1992 г.) или Kooperativa pojišťovna, a.s. (останалите работодатели). Не е необходимо да проверявате дали работодателят ви е сключил застрахователна полица. Такава не се сключва, застраховката по закон се създава автоматично със сключването на първото трудово правоотношение с работодателя.
Какви видове обезщетения мога да получа в случай на трудова злополука?
- Обезщетение за загуба на доходи по време на неработоспособност;
- Обезщетение за загуба на доходи след неработоспособност;
- Обезщетение за болка и усложнена реализация в обществото;
- Компенсация за целевите разходите, направени във връзка с лечението;
- Обезщетение за материални щети;
- Еднократно обезщетение за неимуществени вреди в случай на особено тежко увреждане на здравето на служител.
Какво означава обезщетение за загуба на доходи по време на неработоспособност?
Това обезщетение компенсира на работника разликата между обезщетението за възнаграждение от работодателя (или болничните след 15-ия ден на неработоспособността) и средния доход преди причиняването на вредата.
Работодателят компенсира работника за загубата на доходи през периода на неработоспособност. Обезщетението е разликата между средното трудово възнаграждение преди увреждането, причинено от трудовата злополука, и пълния размер на обезщетението за трудово възнаграждение съгласно разпоредбите на § 192 от Кодекса на труда или възнаграждението по договор съгласно разпоредбите на § 194 от Кодекса на труда и пълния размер на болничните.
Работодателят е длъжен да изплаща обезщетението за загуба на доходи на редовна месечна база, освен ако не е договорен друг начин на плащане.
Какво представлява обезщетението за загуба на доходи след неработоспособност?
Обезщетението за загуба на доход след края на неработоспособността (т.нар. „рента“) е обезщетение, което компенсира спада на дохода, ако в резултат на злополуката след края на неработоспособността не сте в състояние да получавате първоначалния си доход, напр. вече не можете да изпълнявате първоначалната си работа или можете да я изпълнявате в ограничен обем.
Какво представлява обезщетението за болка и усложнена реализация в обществото?
Това обезщетение се изчислява по „точковата система“, регламентирана в Наредба на правителството № 276/2015 Сб. относно обезщетението за болка и затруднена реализация в обществото, причинени от трудова злополука или професионална болест, в актуалната му редакция.
Лекуващият ви лекар ще изготви Заключение за болката, в което болката и затруднената реализация в обществото се оценяват с точки. Предайте заключението за болката на работодателя си. Тази компенсация се предоставя еднократно. Обезщетението за болка може да се търси и за трудови злополуки, при които не се съставя протокол за злополуката, т.е. дори за леки наранявания.
Какво представлява компенсацията на целевите разходи, свързани с лечението?
Целевите разходи, свързани с лечението могат да бъдат например разходи за лекарства, превръзки или рехабилитация, които не се покриват от здравните осигуровки, разходи за специална диета, разходи, свързани с пътуване до лекаря и др. Условието е разходите да се изразходват целево. Разходите се възстановяват на лицето, което ги е направило (т.е. не е задължително това да е само пострадалият работник).
Какво представлява обезщетението за материални щети?
Материални щети могат да бъдат например повредени дрехи или часовник, които служителят е носил по време на злополуката и в резултат на злополуката са унищожени или повредени. Служителят обаче няма право на обезщетение ако за изпълнение на работата е използвал например транспортно средство или инструменти без съгласието на работодателя.
Какво представлява еднократното обезщетение за неимуществени вреди в случай на особено тежко увреждане на здравето на служител.
В случай на особено тежко увреждане на здравето на служител, съпругът, партньорът, детето и родителите му имат право на еднократно обезщетение за неимуществени вреди. На обезщетение имат право и други лица в семейна или подобна връзка, които преживяват увреждането на служителя като свое собствено.
Как се обезщетява трудова злополука с фатален край?
Трудова злополука с фатален край е увреждане на здравето, в резултат от което пострадалият работник умира не по-късно от една година.
В случай на смърт на служител се предоставят следните обезщетения:
- Възстановяване на целевите разходи, свързани с лечението и възстановяване разумни разходи за погребение – изплащат на лицето, което е направило разходите.
§ 271g от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
- Компенсация за издръжка на наследници – изплаща се на наследници, на които починалият служител е осигурявал или е задължен да осигурява издръжка.
§ 271h от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
- Еднократно обезщетение за неимуществени вреди на наследниците – изплаща се на съпруга или партньора, детето и родителите на починалия служител.
§ 271i от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
- Обезщетение за материални щети – изплаща се на наследниците на починалия служител.
В кои случаи се намалява размерът на обезщетението за трудова злополука?
В определени случаи работодателят ви може да бъде освободен напълно или частично от задължението си да ви обезщети за щети или неимуществени вреди.
В кои случаи работодателят е освободен напълно от задължението да обезщети служителя за щети или неимуществени вреди:
- ако служителят по своя вина е нарушил законови или други разпоредби или инструкции за осигуряване на ЗБУТ, въпреки че работодателят надлежно го е запознал с тях и последователно е изисквал и контролирал тяхното познаване и спазване;
- ако трудовата злополука на служителя е станала в резултат на нетрезво състояние (или под въздействието на други вещества, водещи до пристрастяване) и работодателят не е могъл да предотврати щетите или неимуществените вреди.
Същевременно тези факти трябва да са единствената причина за щетите или неимуществените вреди. В такъв случай пострадалият служител няма право на никакво обезщетение за възникналите щети или неимуществени вреди.
§ 270, ал. 1 от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
В кои случаи работодателят е освободен частично от задължението да обезщети служителя за щети или неимуществени вреди:
- ако работодателят е могъл да се освободи напълно от задължението си, но тези факти не са били единствената причина за щетите или неимуществените вреди;
- ако работникът е действал в нарушение с обичайното поведение по такъв начин, че е видно, че макар и да не е нарушил законови или други разпоредби или инструкции за осигуряване на ЗБУТ, той е действал лекомислено, въпреки че с оглед на своята квалификация и опит е трябвало да знае, че може да си причини увреждане; обикновената небрежност и поведението, произтичащо от риска на работата, не могат да се считат за лекомислено поведение
Ако работодателят се освободи от част от задължението си за компенсация на щетите, той е длъжен да определи частта, която трябва да понесе работникът, в зависимост от степента на неговата вина. В случай на частично освобождаване от задълженията поради лекомислено поведение, той трябва да заплати най-малко една трета от щетите или неимуществените вреди.
Работодателят не може да бъде освободен от задължението да обезщети вредите, ако трудовата злополука е настъпила при предотвратяване на опасност от щети, заплашваща работодателя или на опасност, пряко застрашаваща живота или здравето, освен ако работникът умишлено е причинил това състояние.
Към кого да се обърна, за да поискам обезщетение?
Към работодателя си. Ако работодателят или неговата застрахователна компания откажат да платят, ще трябва да се обърнете към съда, тъй като само той може да решава трудови спорове, включително да преценява основателността на иска на работника за обезщетение за трудова злополука или професионална болест.
Трябва ли да представя някакви документи или сертификати за целите на обезщетението?
По-голямата част от документацията, свързана с компенсацията за трудови злополуки, набавя работодателят, но в определени моменти ще има нужда и от вашето съдействие. Какво трябва да направите?
- Да подпишете протокола за злополуката или добавете своето становище към него;
- Да предадете навреме т.нар. решение за временна неработоспособност – болничен лист (лекарят трябва да постави отметка в полето „трудова злополука“).
- Застрахователните компании могат да поискат амбулаторни листи, удостоверения за хоспитализация и др.
- След приключване на лечението помолете лекаря да попълни Заключение за болката. В него лекарят посочва информация за лечението, продължителността на неработоспособността и всички трайни последици, причинени от злополуката. Издаването на заключение за болка може да се таксува съгласно тарифата на лекаря. Вземете разписка за плащането и я предайте на работодателя си заедно със заключението. Таксата ще ви бъде възстановена.
- Ако желаете за възстановяване на разходи, направени за лечение (превръзки, лекарства и др.), пазете касовите бележки за покупката, за да ви бъдат възстановени разходите.
Какво се случва, ако в резултат на трудовата злополука загубя здравната си годност за извършване на работа за дълго време?
Ако в рамките на медицинския преглед (обикновено извънреден) е издадено медицинско заключение с извода, че в резултат на трудова злополука сте загубили здравната си годност за изпълнение на работа за продължителен период от време, не можете да продължите да изпълнявате за работодателя си договорения вид работа. Работодателят ви е длъжен да ви премести на друга работа.
§ 41, ал. 1 буква. a) от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
Това е и едно от основанията за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя. При прекратяване на трудовото правоотношение ще имате право на обезщетение в размер на най-малко 12 пъти средното ви месечно възнаграждение (ако работодателят е освободен изцяло от задължението си да ви обезщети за щети или неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, няма право на обезщетение).
§ 52, ал. 1 буква. d) от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
Как се обезщетяват професионалните болести?
По подобен начин както трудовите злополуки.
Работодателят е длъжен да обезщети служителя за щети или неимуществени вреди, причинени от професионална болест, ако служителят е работил при работодателя при условията, при които е възниква дадената професионална болест. като професионална болест подлежи на обезщетяване и болест, появила се не по-късно от три години преди включването ѝ в Списъка на професионалните болести.
Ако на работника е установена професионална болест, той има право на следните обезщетения:
- обезщетение за загуба на доход по време на неработоспособността: разликата между средния доход преди професионалната болест и пълния размер на болничния
§ 271а от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
- обезщетение за загуба на доход след края на неработоспособността или при установяване на инвалидност: покрива разликата между средния доход преди увреждането и дохода след установяване на професионална болест (включително инвалидната пенсия, получавана поради същата причина, ако има такава).
§ 271b от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
- oбезщетението за болка и затруднена реализация в обществото: точкуването се прилага едва в момент, когато здравословното състояние на служителя е стабилно; затруднената реализация в обществото се точкува обикновено едва след изтичане на една година от увреждането на здравето от професионална болест и когато е очевидно, че е налице трайно увреждане на здравето.
§ 271c от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
- възстановяване на целевите разходи за лечение: напр. лекарства, свързани с професионалната болест, които не се покриват от общественото здравно осигуряване.
§ 271d от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда
- обезщетение за материални щети.
Също както в случаите на трудова злополука, работникът, който според медицинско заключение вече не бива да работи поради професионална болест или опасност от професионална болест, има право на обезщетение в размер на поне 12 пъти средната месечна заплата.
§ 52, ал. 1 буква. d) от Закон № 262/2006 Сб., Кодекс на труда